Home Топ новини Украйна – между изборите и тлеещия конфликт с Русия

Украйна – между изборите и тлеещия конфликт с Русия

12
0
SHARE

До президентските избори в Украйна има няколко месеца, но в Киев вече ясно се усеща приближаването им. Въпреки че кандидатпрезидентската кампания официално не е започнала и все още не е ясно дори кои ще са кандидатите за изборите, вече на много места в града могат да се видят предизборни билбордове. 

В Киев сме и в деня, в който се взема решението за автокефалната Украинска църква (15 декември, бел.авт.). На много места из града се виждат автобуси, с които от различни градове са пристигнали демонстранти, подкрепящи решението.

Демонстрацията прилича повече на предизборен концерт – с песни и развети украински знамена. 

Порошенко вече получи много критики, че със случилото се в Керченския проток и съответно въвеждането на военно положение иска да си вдигне рейтинга преди изборите или да ги отложи. Целта да увеличи шансовете си на изборите видяха експертите и в обявяването на независима украинска църква. Явно това е дало известен резултат, защото според социологическите проучвания от средата на декември миналата година от 4-5 място той се издигна на второ, след Юлия Тимошенко, макар че според последните проучвания той се е върнал на 5-о място.

Тимошенко обаче продължава да води в надпреварата. За кампанията си тя залага на обещания за увеличаване на заплатите и пенсиите, което на фона на увеличаването на цените на газа например, явно има ефект. 

Очакванията са за изборите да се кандидатират и нови лица и това вече се случва – кандидатурата си официално обяви комикът и шоумен Владимир Зеленский. Според социолозите той се ползва и с немалка подкрепа, като последните проучвания го поставят на второ място. 

Преди изборите обаче няма категоричен лидер или двойка, за която да е ясно, че със сигурност ще достигне до втори тур, обяснява зам. главният редактор на в. „Зеркало недели“ Сергей Рахманин. 

По думите му много хора реагират положително на обещанията за социални придобивки, главно по-възрастните, затова според него и Тимошенко се ползва с такава популярност. Има и нови лица, но те невинаги са нещо хубаво, коментира той и дава за пример френския президент Еманюел Макрон и трудностите, пред които е изправен. 

Предизборната битка вече е факт и в медиите, а черният пиар не е нещо непознато. В Украйна има около 32 000 медии. Много от тях са регистрирани, но се появяват само по избори, като е обществена тайна кое издание на кой олигарх или на коя партия е, обясняват от „Зеркало недели“. 

На новия президент се възлагат големи надежди – може би повече, отколкото ние имаме вече, когато у нас се зададат избори. А проблемите не са малко – например с корупцията и ниския стандарт на живот, но и никой не бърза да ги решава или да предлага решение за тях. Остава да виси над Украйна и проблемът с тлеещия конфликт с Украйна, на който никой не знае как да сложи край.

В Източна Украйна

Рано сутринта на 12 декември потегляме с влак от Киев за Славянск, Донецка област. Това е предпоследната спирка преди линията на съприкосновение. В Славянск пристигаме по обяд.

С кола тръгваме за Семьоновка – селце близо до Славянск, където се е разразила една от битките между украинските сили и проруските сепаратисти.

Славянск и досега пази спомен за случилото се. Районът е беден и ремонтите след боевете не са стигнали далеч. В началото са помогнали доброволци, но след като парите са се изчерпали, ремонтите затихнали.

Все още могат да се видят следи от куршуми. С такива е осеян и надписът на града, който сега е в цветовете на украинското знаме.

По много огради и къщи също могат да се видят следи от куршуми, с които хората вече вероятно са свикнали да живеят.

Стигаме до училището в Семьоновка. То е единственото в селцето и е било използвано като щаб квартира от сепаратистите.

Окупацията започнала в края на април 2014 г. Окупаторите били над 100 души, като съвсем малка част били местни, разказва директорът на училището Сергей Борисенко.

„След като се настаниха в сградата, отидох, за да говоря с тях. Питах ги какво ще стане с училището, с учениците, но те отговориха само, че войната сама ще разреши проблема“, казва той.

Борисенко прави опити да говори с тях още няколко пъти, но без успех. Все пак директорът успява да изнесе документите от училището, сред които трудовите книжки на учителите, за да ги запази.

На 5 май в района започват сериозни бойни действия. Месец по-късно – в първите дни на юни, сепаратистите са изтласкани.

Директорът отива в училището след два дни, за да види в какво състояние е сградата.

„Занимавал съм се преди време със заснемане на видеа. Ток имаше само в центъра, успях да заредя малко камерата и отидох в училището“, разказва той и ни показва първите кадри, за които казва, че така и не е намерил сили да обработи.

Борисенко описва разрушенията през сълзи – след боевете на покрива зеят четири големи дупки, всички прозорци без четири са изпочупени, изпотрошени са също мебели и чинове, а в двора зеят дупки от окопи. Всичко това е запечатано и на краткия клип. 

След като украинските сили си връщат управлението над Славянск, в центъра на града пристига хуманитарна помощ. Сергей започва да разпитва за помощ за възстановяване на училището. Той отправя молбата си към Андрей Пишний – председател на управата на Ошчадбанк.

„Той ме потърси. Попитал как да намери този, който все питал за училището, докато другите питали основно за хляб и салам. Казали му кой съм“, разказва мъжът.

Банката заедно с фонда на Ярослав Мудрий отпуска безвъзмездно средства за ремонта на училището, в който се включват и доброволци.

„В началото, като видях, че къртят преди ремонта, се уплаших и им казах да не разрушават повече – само да оправят покрива и прозорците, а аз ще направя останалото“, казва той през смях. Доброволците обаче работят от тъмно до тъмно и на 31 август училището е готово да отвори врати за учениците в първия учебен ден.

В момента в училището учат 112 деца – от първи до девети клас. Директорът решава да вмести в училището и две групи детска градина. 

Борисенко ни развежда с гордост из сградата и ни показва библиотеката и детската площадка, която е изградена изцяло от доброволци.

Не така позитивна обаче е гледката, когато отиваме до болницата, разрушена при боевете край Славянск. По сградите от комплекса зеят огромни дупки. Разрушенията са толкова големи, че решението е да не се започва ремонт, защото няма смисъл. Вместо това е построено едно ново крило.

Това място пази най-добре спомена от бойните действия в района и тук целият конфликт изглежда и в моите очи много по-реален.  

Питам колко души са загинали и колко са пострадали при боевете. Отговарят ми: „Това е война, никой не знае с точност“.

Отпътуваме за Северодонецк, който се намира в Луганска област. За да стигнем дотам, трябва да преминем военен пост, който е на границата между двете области.

Градът преминава под властта на сепаратистите през април 2014 г. Украйна си връща властта на 22 юни без нито един изстрел. Усилени боеве обаче има два дни по-късно в близкия град Лисичанск (на около 70 км от Луганск). 

На следващата сутрин потегляме към Мариупол. Разстоянието не е малко, а пътищата са лоши. Успяхме да изминем пътя за около 6-7 часа, като допълнително ни забавиха военните постове – пътят ни премина през 9. Военните проверяват паспортите, а понякога и автомобилите, преминаващи през постовете, като разпитват кои сме, закъде пътуваме и каква е целта на посещението ни в Мариупол. 

Военните постове в тази най-източна част на страната съществуват вече няколко години, но броят им сега е увеличен значително заради военното положение, което беше въведено в края на ноември след инцидента в Керченския пролив. 

Пътят ни преминава през доста бедни градове и села. Времето е по-меко и за разлика от Киев тук вместо сняг има много кал. Не се виждат и много хора, а къщите изглеждат пусти. Прави впечатление, че единствените сгради, които навсякъде са поддържани, са църквите – често са боядисани в ярки цветове, които рязко се открояват на фона на къщите.

Преминаваме на около 30 км от Донецк – доскорошен център на областта, а сега част от непризнатата Донецка народна република.

Военен пост ни посреща и в Мариупол – пост има на влизане и на излизане от града. Самият град обаче изглежда доста различно от населените места в региона. След като Донецк не е вече под украински контрол, Мариупол и Краматорск стават областни центрове. Областната администрация е концентрирана основно в Краматорск, но част от ведомствата се намират и в Мариупол.

И преди 2014 г. Мариупол е важен промишлен център. Сега обаче в града се наливат немалко средства, което се вижда по ремонтираните сгради и улици.

Последствията от войната обаче се усещат. 

Азовският корабостроителен завод губи 60% от поръчките си след 2014 г. Много компании се отказват да изпращат корабите си в Мариупол, защото се страхуват от това колко близо е до фронтовата линия.

Негативен ефект има и построяването на Керченския мост, който пречи на преминаването на големи кораби през Азовско море към Мариупол. 

Сега заводът е изправен и пред ново предизвикателство заради инцидента в Керченския проток, обяснява директорът Олег Турский. По-малко кораби се решават да минат през протока, защото им се налага да чакат по 10 дни на вход и още толкова на изход заради проверки от руските власти и компаниите губят от това пари, допълва той. 

Освен това много застрахователни компании отказват да предоставят застраховки или пък увеличават цените, което допълнително спира собствениците на кораби.

В момента в завода има три кораба, а преди се е случвало да има по 15-16 наведнъж.

Заводът е завършил преди три месеца поръчка за надстройка за кораб на хърватска компания, която обаче не намира кораб, който да се съгласи да дойде и да я вземе – или е скъпо, или се страхуват, че е опасно, обяснява директорът. Така вероятно ще се наложи тя да прекара зимата в Мариупол, което е проблем както за корабостроителния завод, така и за хърватската компания. 

За януари пък е бил планиран голям ремонт за 300 000 долара, но кипърската компания се е отказала. 

Трудно е, но се вземат мерки, за да продължи заводът работа. Обмисля се например намаляване на работната седмица заради по-малкия обем на работа. 

Хората в Мариупол, а и в целия регион, са преживели много през последните години и никой не е очаквал, че ще се стигне дотук.

Градът се намира много близо до фронтовата линия. Жителите помнят и сблъсъците от май 2014 г., пожара в сградата на областния съвет и обстрела през януари 2015 г., за които двете страни на конфликта си прехвърлят вината. 

За много от събитията през 2014 г. все още няма наказани. Такъв е случаят и с убитите от снайперисти по време на Майдана над 100 души. Разследванията не са довели до никакъв резултат и надеждите виновните да бъдат наказани от настоящата власт вече са изчерпани. Остава надеждата това да направи следващата. 

Снимки: Андрей Коваленко

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here